Забележителности

Diplomat Park Hotel предлага разнообразни развлечения, които ще направят Вашият престой едно незабравимо изживяване. За повече информация на Рецепция или телефон 0697/ 5 40 90, втр. 100
Начини на плащане

Първият в България Геопарк - „Искър - Панега”

Геопарк - „Искър - Панега”

Това е първият и единствен геопарк в България и уникалният Карлуковски карстов регион. Намира се в непосредствена близост да хотела и е създаден по програма ФАР на ЕС “Развитие на българския екотуризъм”. Той включва два микрорайона – Карлуковския карстов комплекс и Крайпътен ландшафтен парк “Панега”. Проучване на представители на БАН и БАСЕТ установи, че геопаркът e геоложки, геоморфоложки или палеонтоложки обекти с естетическа или културно-историческа стойност. Той обединява наличните природни и исторически дадености. В геопарка са налице прекрасни условия за организиране на перфектен тийм - билдинг сред природата, включващ бънджи скокове от северния вход на „Проходна” и алпийско спускане от „очите” на пещерата, рафтинг и разходка със сал по река Златна Панега, планинско колоездене, пейнтбол, оф - роуд и скално катерене. Когато се разхождате в уникално красивия геопарк ще имате възможността да видите:

Пещера "Проходна - Божиите очи"

Пещера

Пещерата Проходна или наречена още Феномена „Очите на господ” е една от най - емблематичните български пещери. Точно тук, вследствие на ерозията и просмукващите се води, на тавана на пещерата Проходна се е образувал феноменът Окната, известен още като Очите на Бога. Тези две невероятни скални образувания, които представляват почти еднакви по големина дупки с формата на очи, са използвани като символ на Божието проявление във българския игрален филм „Време разделно”. Заснето по едноименния роман на Антон Дончев, в този филм за фон на голяма част от сцените е използвана именно пещерата Проходна. Тя е била снимачна площадка на още няколко български и чуждестранни филма.

Пещерата Проходна се е формирала в Карлуковски карстов район, който е разположен в скалите край село Карлуково, което влиза в състава на община Луковит. Пещерата Проходна е уникална не само с възхитителния природен феномен „Окната“, но и заради това, че със своите 262 метра дължина, тя се счита за най-дългият пещерен тунел в България.

През 1962 година Пещерата Проходна е включена в списъка със българските природни забележителности. До пещерата Проходна може да се стигне съвсем лесно въпреки, че в района на околните села или по пътищата няма табели, знаци или маркировка, които да насочват често лутащите се туристи. Точно над пещерата Проходна преминава пътя от Луковит към Карлуково, което е разположено на 2 километра. С питане може да стигнете и от село Румянцево, което е разположено на главния път София - Варна.

Карлуковският пролом е един от най - големите карстови райони за територията на България. Все още няма конкретни данни за точния брой на пещерите, които са се образували тук въпреки, че по - голяма част от пропастите, скалните мостове и всички по - значителни дупки са маркирани.

Мнозина привърженици на екстремните спортове са на мение, че ако човек е решил да се пробва в адреналинонаситените спортове, като скачане с бънджи, то най - добре е за пръв път да се спусне от пещерата Проходна. Самият вход на пещерата Проходна е внушителен. Той има уникална усукана форма, която отново е резултат от ерозионната сила на водата. Височината на входа достига повече от 40 метра.

Невероятното и интересно галерийно разположение на пещерата Проходна я превръщат в единственото подобно място в света, където могат да се практикуват бънджи скокове от свод на пещера. След като преминете през входа и по цялото протежение на пещерата, се излиза от другата страна, откъдето има маршрут да се качите отгоре, за да може да разгледате феномена „Окната” и от друг, по - близък план. В района на пещерата Проходна има също така отлични естествени условия за спортно катерене, сплеология, дори и риболов.

Скален феномен „Струпаница”

Скален феномен „Струпаница”

Скален феномен „Струпаница” - (изобразен върху старите банкноти от 1934 г.)

Струпаница представлява огромно скално струпище с площ 13,2ха на десния бряг на река Искър на около километър от гара Карлуково. Тук речното корито е дълбоко врязано сред дебели мастрихтски варовици, които образуват скални венци с отвесни стени и с височина повече от 60м. Варовиците са жълтеникави до почти бели, препълнени с черни или тъмнокафяви кремъчни ядки. Пластовете са почти хоризонтални и са процепени от разнопосочни пукнатини, които им придават още по - интересен вид. Тези скали напълно оправдават името си, това е едно огромно струпване на скални блокове, повечето от които имат форми на кубове или паралелепипеди. Размерите им са различни, някои от тях достигат над 15 кубични метра. Образуването им вероятно се дължи на ерозионното действие на река Искър върху скалите. Тук реката прави голям завой и сега минава на разстояние от скалите. Те представляват интересна и впечатляваща гледка.

Скален феномен „Провъртеника”

Скален феномен „Провъртеника”

Уникалният природен феномен Провъртеника или Часовника, представлява величествена скала, която има формата на величествената каменна кула. За него се предполага, че е бил включен в древен култов комплекс или древна обсерватория, тъй като в дните на лятното и зимното слънцестоене през него преминава фиксиран слънчев лъч.

Днес Провъртеника е обявен за природна забележителност.

Църквата „Успение богородично” от 1602 г.

Църквата „Успение богородично” от 1602 г.

В дефилето на река Искър, до село Карлуково е разположен Карлуковският манастир. През ХV век той бил разграбен и разрушен. Възобновен в края на ХVІ и началото на ХVІІ век, после отново бил разрушен и запустява. През 1834 г. е възстановен със средства на Стефан Чалъков от Пловдив. Днес е запазена само старата църква Успение Богородично, която е обявена за Национален паметник на културата.

През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, където се крепял българския дух. 

Срещу Карлуковския манастир има две скални църкви. Стенописите на църквата Св. Марина са фрагментарно запазени. Те датират от ХІV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква Св. Григорий, в която има два слоя стенописи от ХІV и ХVІІ век.

Скални манастири

Скални манастири

С К А Л Н И    М А Н А С Т И Р И  - С. К А Р Л У К О В О

В днешните български земи има множество обекти – скални светилища, пещери с естествена или издълбана от човешката ръка форма, съхранили следи от древния култ към скалата, към природата, към Великата Богиня майка. Пещерата е и основен символ в най-важните християнски тайнства – Рождество и Възкресение.                                   В българските земи в миналото са съществували над 500 скални манастири и черкви, изградени в естествени пещери или скални ниши по подобие на тези, строени в селищата. Разбира се, те не притежават тяхната монументалност, поради ограничените възможности на скалните площадки. Три от тези манастири се намират в землището на  с. Карлуково:

Съществуващият и днес известен манастир „Успение Богородично” е разположен до с. Карлуково, на 8 км. от гр. Луковит, сред Искърското дефиле, намиращ се в двора на болницата за психично болни.

Според историци в този район е имало тракийски и римски светилища. По време на второто българско царство манастира е познат под името „Викторова лъка”., но поради многобройните разорения на манастира, около него възникват скалните манастири, които са в радиус 2 км. един от друг, от двете страни на речното корито.

Разрушен по време на османското нашествие, останал векове наред в запустение. Възстановен едва в края на XVI в., навярно при някое от насилствените помохамеданчвания на павликенските селища в този район на страната, той отново бил разсипан от поробителите. За нов живот Карлуковският манастир се въздигнал едва през първата половина на XVII век. Събитието е засвидетелствано от известния резбар даскал Урош, който в 1735 г. изрязал големия дърворезбен иконостас на черквата. По-късно през 1834 г. след поредното разорение на манастира, той отново бил въздигнат със средствата на родолюбивия пловдивски чорбаджия Стоян Чалъков, който имал имоти по тия места. През 1877 г. по време на Руско - турската освободителна война, при отстъплението си турците опустошили за последен път манастира.

Може с основание да се предполага, че в Карлуковския манастир се е водила не само оживена духовно - религиозна, но и книжовно -просветна дейност. Конкретни известия за това обаче не са запазени, вероятно поради многократните опустошавания и разрушавания на манастира, фактът, че голяма част от надписите към стенописните сцени и светийските образи, както и възпоменателният надпис за обновяването на черквата са изписани на чист български език, свидетелства за будното народностно съзнание и за патриотичните чувства на майсторите - живописци, ктитори и миряни в тази част на поробените български земи.Стенописната украса на  манастирската черква илюстрира пълния цикъл на евангелските събития. Силно впечатление правят сцените: „Влизането в Йерусалим", „Тайната вечеря", „Поругание Христово" и особено композицията „Рождество Христово", в която битовите елементи и природният пейзаж и придават характера на жанрова картина. В „Тайната вечеря" апостолите са насядали от двете страни на Христос около кръглата маса. Динамична и раздвижена е и сцената „ Поругание Христово".Най-впечатляваща  е стенописната композиция „Разпятие Христово", която заема цялата източна стена в наоса на черквата. Така изразително и така мащабно сюжетът "Разпятие Христово" не е бил изобразяван в нито една от зографисаните дотогава селищни и манастирски черкви по българските земи.

В преддверието на църквата са изписани главно сцени от Богородичния акатист и Премъдростите на Йоан Златоуст. Сравнявайки стенописните изображения в наоса с тези в преддверието, не е трудно да се установи известно различие в стила и цветоусещането на зографите и главно, моделировката на човешките лица. Това дава основание да се предполага, че цялостното изписване на карлуковската манастирска черква е било дело най-малко на двама майстори зографи. За съжаление, те не са оставили никакви писмени известия нито за себе си, нито за това къде са се учили на живописно изкуство.

Наред със стенописта, в карлуковската манастирска черква е имало и множество икони, оценявани като забележителни произведения на иконописното изкуство. Малките иконостасни икони, обрамчени в кръгли медалиони, предизвиквали интерес с портретната си характеристика и с жизнеността на образите. Особено ценни са големите иконостасни икони, някои от които са нарисувани от самоковския живопсец Димитър Христов Зограф (1769-1860).

Св. Петка, Св. Марина и Св. Архенгел Михаил

„Св. Никола” (Глигора) е с интересна архитектура, която наподобява тази на черквите строени по това време в селищата, като за място е използвана естествена скална пещера или ниша. На тези тайнствени скали, обители са съхранили много ценни графити – рисунки и надписи, както и стенописи с голяма художествена стойност.

Откритите неотдавна фрагменти от първи живописен слой са свалени от стените и се намират в депата на музея в град Ловеч. Това са ... и три вотивни изображения върху подпорната стена, ограждаща открита галерия в двора на църквата - образите на две малки болярки и игумена Даниил (с надпис), св. Никола и свещ, до която надписът споменава някой си (Д)обросл(ав). ... Костюмите и стемата на болярките намират паралели в паметници, а и в археологически находки от XIII - XIVв.“

Архитектурата на паметника е проучена от гръцкия учен арх. Г. Веленис. Той разграничава три строителни етапа. Тези от втория живописен слой са публикувани през 1965-66 година от Д. Панайотова. Първите  стенописи са между най-ранните запазени в тази част на страната. Те обогатяват познанията ни не само за развитието на стенната ни живопис, но и за средновековното облекло и украса.

Скалната църква „Света Марина”/ на Флориан, датира от края на XIII и началото на XIV век. Намира се на десния бряг на река Искър, срещу Карлуковския манастир. Уникален паметник от късното българско средновековие. Построена върху непристъпна скална площадка в ниша на около 20 м от нивото на реката, тя е била е изградена от местен ломен камък, свързан с хоросан. Имала е дървена конструкция и двускатен покрив с керамични керемиди. Еднокорабна, едноабсидна с размери 5 на 3 м. Стените й били дебели 60 см. Малко прозорче (мазгал) украсявало южната фасада. На източната стена се намирали две олтарни апсиди - малка и голяма. Сведения за този вид се черпят от останките, документация, книги и научни изследвания.

Поради малкия брой на запазените у нас паметници от 14 в. трудно е да се намери точен стилов паралел на всеки един от тях и почти всеки паметник остава представител на дадена насока в развитието на монументалната живопис или на развитието на стила на отделно ателие.  Църквата "Св. Марина" е притежавала минимума от сцени и изображения на светци, задължителни за една църковна сграда. По всяка вероятност таванът под двускатният покрив не е бил изписан. Според учените, стенописите са работени от двама майстори. По-опитният от тях е бил възпитан в традициите на палеоговската живопис и напомня майстора на Ивановската църква. Има и други паметници на културата, отдалечени от Търново, с малки размери, които са от изключително значение за българската и световна култура и история (например Боянската църква). През 70-те години на 20-ти век е извършена реставрация. Част от стенописите са свалени и се съхраняват в НИМ. Скална църква "Света Марина" е обявена за паметник на културата с национално значение, Д. В., бр.100/1969 г..  Хаджийски (1985) публикува снимков материал, от който личи, че църквата е вече в руинно състояние. В наши дни от този някога прекрасен храм не е останало почти нищо. През лятото на 2006 г. от земята са се подавали само основите и част от олтара на източната стена. През лятото на 2006 г. експерти от НИПК са посетили обекта и изразили писмено принципно съгласие за реконструкция на скалния манастир и оказване на методическа помощ в процеса на строителството.  Подкрепили проекта и кметът на гр. Луковит, кметът на с. Карлуково и енорийският свещеник Евг. Цветанов. Църквата е разположена в скална ниша на отвесна скала висока 80 м. под Националния пещерен дом.

 „Св. Безсребреница Дамян и Козма” е в руинно състояние – почти напълно разрушен, а стенописите унищожени.

Манастирите са създадени при трудни условия и ограничени средства, те имат непреходно значение като паметници на познание за българите и Българската държава през Средновековието.

Река „Златна Панега”

Река „Златна Панега”

Градът е разположен на двата бряга на река Златна Панега. Легендите, за тайнствения произход и сказанията за целебните свойства на реката, били известни още на древните траки, елини и римляни, живели не само по тези места. Затова стичащите се от различни краища на античните империи болни хора построили на брега на извора, още преди повече от две хилядолетия, храм в чест на бога на медицината Ескулап, а реката кръстили на красивата му дъщеря Панака.

Луковитското Тракийско сребърно съкровище

Луковитското Тракийско сребърно съкровище

Съкровището датира от втората част на ІV век пр. Хр. (негово копие се намира в музея на гр. Ловеч). Открито е случайно през 1953 година край Луковит. Състои се от две групи предмети: пластинки, апликации за конско снаражение; съдове (9 съда, от които 5 фиали, 3 кани и една купа).

Гложенски манастир

Гложенски манастир

Гложенският манастир е един от най - интересните старопланински манастири, разположен е в Тетевенския Балкан, на 30 км от гр. Луковит. Уникално за него е, чe не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни и отвесни скали. Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец, 1073 м. Недоказани данни сочат, че е основан в началото на XIII век, през 1224 г., и е реконструиран през XV—XVI век. Киевския княз Георги Глож е описан в легендите като основател и човекът, който дава името и на самото село – Гложене. Легендата е позована на съвпадение на имена между селището Кайово, което е съществувало в района през XV-XVI век, но е изчезнало, и град Киев в Украйна, където монасите са ходели да събират помощи.

В манастира е изложено копие на старинната икона „Свети Георги Победоносец“, която уж била донесена от Глож при заселването му в местността. Гложенският манастир е действащ паметник на културата и е част от Ловчанската епархия. Този български манастир e с най-просторна и най - красива панорама, която се открива от самия манастир.

Манастирът се състои от черква и жилищни сгради. Особено интерес представлява оформянето на апсидата с необичайното разположение на една продълговата дълбока ниша. Трудно е да се определи нейното предназначение. Най-вероятно тя би могла да изпълнява функцията на изчезналите още през XVI в. дяконни ниши.Така, както е оформена - като ниска дълбока дупка, в нея могат да се поместят онези църковни вещи, които се съхраняват в същинските дяконикони.

Манастирът е бил посещаван от Васил Левски, който основава революционен комитет в с. Гложене. Тук заслужилият духовен, политически и културен деец е държан при изключително тежки условия в продължение на девет месеца през 1893-1894 г. Сега килията му е превърната в музей. Скривалището на Левски е също запазено.

Разположен е на източния склон на планинския рид Лисец от Западния Предбалкан. Манастирът е достъпен и с автомобил по стръмен горски път.

Понастоящем манастирът е постоянно действащ мъжки манастир, обявен за паметник на културата.

Съева дупка

Съева дупка

Пещера Съева дупка е една от най - красивите пещери в цяла България. Намира на 10 км от гр. Луковит,  местността „Леднишки рид“. Част е от "Стоте национални туристически обекта". Най - големият сталактит в нея е с обиколка от 60 метра.

В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на които са: Купена, Срутището, Концертна зала, Космос и Белият замък.

Нейни откриватели са братята овчари Съю и Съйко, които я откриват случайно. Именно на тях е кръстена пещерата.

Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по - късно.

През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена.

Пещерата е уникална със своите цветове — зелен, кафяв и бял. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.

Прилепите са естествените обитатели на този шедьовър на природата. В пещерата те прекарват близо 7 месеца, като се заселват през септември и я напускат през пролетта.

Направени са археологични проучвания, че пещерата е обитавана още от първобитните хора. В самото начало на пещерата са открити различни глинени съдове, животински кости, огнище и монети от времето на император Антоний.

Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г.

Ферма „Сините Щрауси”

Ферма „Сините Щрауси”

Фермата "Сините Щрауси" се намира на 10 км от гр. Луковит в с. Брестница, община Ябланица..

Фермата е основана през 2001г.  и е разположена в непосредствена близост до пещерата "Съева дупка", която е един от най - посещаваните туристически обекти в страната. 

Основната дейност на фермата е отглеждане на редки и специални видове животни като щрауси, сърни, декоративни зайци и др. Фермата предлага възможност за непосредствено запознаване с живота на тези животни. Основното са щраусите и техния начин на живот при закрито отглеждане. Също така във фермата ще се запознаете и с продуктите получавани от тези птици: пера, яйца, кожи, месо и др. Особен интерес представлява малкият  музей на щрауса, където ще намерите голямо разнообразие и интересни идеи за приложението на различните продукти, оформени като сувенири. 

Фермата е отворена за посетители постоянно, както в делнични така и в празнични дни. Там можете да прекарате интересни минути с разказите на г-н Стефан Данаилов - собственик на фермата, запознавайки се с живота на интересни животински видове. Ще намерите едно истинско място за отдих и забавление.